|
 Градът е разположен край река Тунджа, в западната част на Казанлъшката котловина, на 34 км от Стара Загора. Населението е 63 770 души. Казанлъшката котловина, наричана "Долината на розите" е една от най-живописните и най-големите задбалкански котловини. От север се издигат стръмните склонове на Стара планина, а от юг - полегатите и по-ниски склонове на Средна гора. В долината се кръстосват пътищата през Шипченския проход и през Подбалканските полета. Казанлък е промишлен център, свързан с производството на етеричномаслени култури за парфюмерията и козметиката, с оръжейното производство и леката промишленост. Околностите на града предлагат условия за селски туризъм. Градовете Шипка и Мъглиж, и селата Дунавци, Голямо Дряново, Енина и Търничене (с действаща розоварна) са съхранили атмосферата на подбалканските селища.
 През 4-3 век пр. Хр. земите около горното течение на Тунджа са част от тракийското царството на одрисите. Под водите на язовир "Копринка" са останките от столицата им Севтополис. В околностите са открити множество тракийски гробници, сред които е и прочутата Казанлъшка гробница, обявена от ЮНЕСКО за паметник със световно значение. Един от символите на Казанлъшкия край е маслодайната роза, превърнала Казанлък от 18 век насам в център на розопроизводството в България. През 1820 г. е основана първата розотърговска къща на Дончо Папазов, а казанлъшкото розово масло става известно извън границите на Турската империя. Над града, в планината, е територията на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", свързан с епичните боеве по време на Руско-Турската освободителна война.
 КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: Исторически музей "Искра" с находки от тракийския град Севтополис; Казанлъшката гробница; Литературно-художествен музей "Чудомир" в къщата на твореца; Историко-етнографски комплекс "Кулата" в реставрирани къщи от Възраждането; Музей на розата, който представя историята на розопроизводството в България и търговията с розови продукти; Чешма, построена от цар Фердинанд.I
КУЛТУРЕН ЖИВОТ: Художествена галерия; Ансамбъл за народни песни и танци "Искра".
 КАЗАНЛЪШКА ГРОБНИЦА
Казанлъшката котловина, където са открити над 1000 тракийски могили, е известна като "Долината на тракийските царе". Най-ценна е тракийската куполна гробница в Казанлък, известна като Казанлъшката гробница, която е под егидата на ЮНЕСКО. Разположена е в парка "Тюлбето" в северната част на града. Коридора (дромоса) и гробната камера са покрити с уникални стенописи от ранноелинистичната епоха (4-3 век пр. Хр.) - бойни сцени, траурна церемония за символично прощаване с владетел, състезание с колесници. Поради специалните условия, при които се съхраняват стенописите, близо до Казанлъшката гробница е построено нейно копие, което се посещава.
Сред откритите гробници мавзолеи в долината, които дават представа за изкуството на траките са гробницата в могилата Оструша на 2 км южно от Шипка (5 век пр. Хр., с великолепна украса от релеф и живопис); гробницата с колоните с кръгла куполна камера, гробницата с грифоните и гробницата в могила "Хелвеция" от некропола Шушманец край Шипка (4 век пр. Хр.); гробницата в могилата "Голяма Арсеналка" край село Шейново (с импозантна фасада), и др.
 НАЦИОНАЛЕН ПАРК-МУЗЕЙ "ШИПКА-БУЗЛУДЖА"
Обхваща исторически местности, паметници, обекти, свързани с Освобождението на България от османско робство, включително старопланинските върхове Шипка и Бузлуджа.. Храм-паметникът "Рождество Христово" се намира на 12 км от Казанлък, в южните склонове на Стара планина, край град Шипка. Издигнат е (1902 г.) в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-Турската освободителна война (имената им са изписани върху 34 мраморни плочи, а тленните им останки са положени в криптата в 17 каменни саркофага). Над главния вход се извисява камбанария, в която има 17 камбани. Кубетата са позлатени. Ценни са иконостасът и иконите. Националният парк "Шипка" обхваща местата, където са се водили епичните боеве за отбраната на Шипченския проход. Възстановени са бойните позиции, батареи и землянки. На връх Шипка се издига величественият Паметник на свободата (1934 г.). Вътре има експозиция. От последната площадка се открива панорамен изглед към старопланинските вериги, а при ясно време погледът стига до река Дунав. Националният парк "Бузлуджа" обхваща района около историческия връх Бузлуджа. През 1868 г. на територията му четата на Хаджи Димитър е водила битка и воеводата е убит. Мемориална плоча напомня за Учредителния конгрес на Българската социалдемократическа партия, проведен през 1891 г. Околностите предлагат отлични условия за туризъм и зимни спортове.
|
