Фондация “Чудомир” ще съди журналисти?
Фондация ”Чудомир” връчи Декларация на ръководството на Общинския съвет. Пред Председателския съвет и Комисията по култура бе представен отчетът за дейността на Фондация „Чудомир” през 2008 година. В съвместното заседание, председателствано от Васил Самарски, участва и Управителния съвет на общинската фондация, който на заседанието си на 22 юли т.г. е приел отчета. На заседанието не присъства кметът на община Казанлък, член на УС. Припомняйки историята и направеното през годините, изпълнителният директор на Фондация ”Чудомир” Пеньо Терзиев акцентира върху първостепенните задачи и дейността й през миналата година. Терзиев представи в детайли програмите, резултатите, проблемите, финансовото състояние и партньорството на организацията с институции и спомоществователи. Отчетът е публикуван на сайта на Общинския съвет - http://obs.kazanlak.bg. Заседанието възложи на председателя на местния парламент и на Постоянната комисия по култура да внесат на вниманието на общинските съветници проект за решение, касаещ разгледания отчет. Съветниците и членовете на УС на Фондацията обсъдиха инициативи и действия, които трябва да се предприемат за 120-годишнина от рождението на Чудомир. Тревога и притеснения изрази Управителният съвет на Фондацията пред Председателския съвет относно тенденциозната кампания в публичното пространство от няколко души, която се осъществява в навечерието на годишнината на Чудомир, срещу дейността на Неправителствената организация. На свое заседание, УС е приел Декларация, която връчи на ръководството на Общинския съвет- Казанлък. Ето и текстът на Декларацията:
„Вместо цялото обществено внимание да бъде съсредоточено върху подготовката на предстоящия голям български и казанлъшки празник- 120-годишнината от рождението на знаменития творец и гражданин Димитър Чарбаджийски- Чудомир, в публичното пространство се лансира поредният опит за клеветническа кампания, чиято крайна цел е, като злепостави общинските културни институти Музей и Фондация “Чудомир”, да опорочи този празник.
В публикуваното във в. “Дума” от 29.09.2009 година “интервю” на Веселин Стоянов с г-н Методи Ташев “Защо незаконно се погазва завещанието на Чудомир?” и в базирания на него, качен в Интернет и излъчен по няколко кабелни телевизии, материал от Десислава Петкова “Фондация погазва завещанието на Чудомир”, бившият директор на Музей “Чудомир” /пенсиониран впрочем преди повече от 17 години!/ не за първи път е използван като основен “обвинител” и инструмент за постигането на незадоволени лични и политически амбиции на неколцина, известни на всички в Казанлък, “доброжелатели”.
Освен че твърденията им са неверни до степен на арогантност, авторите на тези публикации въобще не крият своята злонамереност и демонстрират тотална липса на каквито и да било морал и ценности.
Фриволните и безотговорни интерпретации на Методи Ташев върху Чудомировото завещание и твърденията, че със самото си съществуване Фондация “Чудомир” го “погазва”, налагат нуждата да се каже публично най-сетне тъжната истина, че това завещание е наистина погазено- при това със специалното лично участие точно на г-н Ташев! Но далеч преди да бъде създадена Фондация “Чудомир”.
И то погазено тъй, че след това не е останало нищо за погазване!
Да се твърди, че Фондация “Чудомир” притежава каквато и да било част от имуществото и творческото наследство на Чудомир, извън голите сгради и прилежащата им площ; че тя извършва “търговска дейност”; че използва /при наличието на собствен!/ БУЛСТАТ на Музей “Чудомир”, че е отстъпвала “авторските права върху творчеството на Чудомир”, е повече от невежество и много повече от наглост.
Широко известно е, че във Фондация “Чудомир” от самото й създаване се работи на доброволен и безвъзмезден принцип. Никой от членовете на нейния Управителен съвет не е търсил и не е получавал каквато и да било материална облага.
Всички документи на Фондацията /в това число и счетоводни/ са публично достъпни и внушението, че някой печели и забогатява “на гърба на Чудомир” е абсолютно несъстоятелно и абсурдно.
Достойните поне за уважение резултати от работата си, Фондация “Чудомир” е постигнала в партньорство и координация с на практика всички казанлъшки и национални културни и просветни институти; с Министерство на културата, Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи; с българските посолства във Виена, Будапеща, Братислава, Москва, Анкара, Скопие и в строго съответствие с европейското и с българското законодателства, поради което евтините внушения за нарушаване на каквито е да било правила и норми звучат цинично.
Съвършено неясно е чии точно интереси са засегнати, кому и как е навредила тя, но е повече от очевидно, че работата на Фондация “Чудомир” е принасяла само и единствено общественозначими ползи и е наистина скандално, дето точно тези ползи са квалифицирани като “престъпление”.
Най-категоричният и неоспорим резултат от тази многогодишна и систематична работа е, че обявяваният за “местен” автор и забравен преди това Чудомир, беше върнат в целия му удивителен блясък на българското, балканското и европейското културно пространство.
Чий нормален разум би приел за “престъпление” издадените 20 книги от и за Чудомир /8 от които преведени на съответните езици, издадени и разпространени в Сърбия, Албания, Турция, Гърция и Македония/; уредените 17 Чудомирови изложби, показани в Казанлък, в София, в почти всички големи български градове и в шест европейски столици; 16 пъти организираните и радващи се на респектиращо висок престиж “Чудомирови празници” /празници с такъв мащаб не са посвещавани досега на нито един българин!/, в които Фондацията е реализирала 427 културни прояви, с участието на целия български културен елит и повечето- с национален формат; подкрепените от Фондацията 414 прояви на други културни и просветни институти; подкрепените финансово 23 книги от казанлъшки автори; 113-те стипендии, дадени на отлични казанлъшки студенти?
Като намира публикуваните твърдения на Методи Ташев, Веселин Стоянов и Десислава Петкова за набеждаващи, клеветнически и недопустимо противоречащи на истината, Фондация “Чудомир" си запазва правото на публично опровержение и декларира намерението си да потърси чрез българските правораздавателни органи, съответната отговорност от авторите и разпространителите на подобни твърдения.”
Коментарите на Десислава Петкова и Веселин Стоянов:
Десислава Петкова:
Авторите на декларацията не са наясно с моя материал
От декларацията ми стана ясно, че тези които, са я писали, не са запознати с моя материал. Никъде в него не се отрича ролята на фондация, ”Чудомир,, в популяризирането на творчеството на Чудомир и свършеното от нея. Всичко казано в репортажа са факти, които се базират на документи, с които разполагам. Много обаче държа тези, които са я писали, да кажат в кои кабелни телевизии и в кои интернет сайтове съм пуснала репортажа. Най- отговорно заявявам, че този материал съм направила лично аз единствено за ТВ “Стара Загора”. Много от казаните неща в документа не отговарят на истината, така че е хубаво първо да бъде изгледан репортажът и тогава да се пишат декларации и да се дават квалификации.
Веселин Стоянов и Георги Ташев:
С години се злоупотребява със светлата памет на Чудомир
Твърдението, че Фондация „Чудомир” няма нищо общо с чудомировото завещание е некоректно. Ако се види текста на завещанието, който се намира в музея, ще стане ясно, че по отношение на къщата, имотите, ръкописите, картините и авторските права има определени текстове.
Фондацията е получила през 1992 г. като формално дарение сградите на музей „Чудомир” и принадлежащия им терен, от което не могат и не са не произлезли абсолютно никакви следствия, твърди г-н Терзиев.
Но според решението на №66/06.11.1992 г. въз основа на чл. 149 от ЗЛС и чл. 20 и чл. 21 т. 3: Об съвет предоставя като акт на дарение в полза на Фондация „Чудомир” недвижим имот собственост на община Казанлък: къща-музей „Чудомир” заедно с принадлежащия и общински терен, представляващ имот парцел ІІ, в кв. 144 с площ от 2 314 кв. м. на стойност 1 976 800 лв.
По силата на това решение и дарение фондацията е регистрирана в Окръжен съд Стара Загора. Решение на общински съвет и последвалото го решение на Старозагорски окръжен съд не са формален акт, а законов акт. Чудомир е дарил къщата си на град Казанлък. За собственик на дарението (къщата с библиотеката, цялостното му творческо наследство и авторските права) определя Градски народен съвет в лицето на неговия председател (кмет на града). Тоест Общинският народен съвет става собственик на всичко дарено от него, а кметът- законен изпълнител на неговите желания и воля, изразени във всички клаузи на завещанието. Така подведени, общинските съветници взимат решение, с което погазват волята на дарителя.
По повод твърденията на П.Терзиев, че къщата е обявена за музей съгласно неизвестни документи на Държавния съвет и Президиума на Народното събрание става дума за спекулация, тъй като в музея се пазят решенията на тези органи: Решение № 35 на Политбюро на ЦК на БКП и 168-о Разпореждане на МС от 27.05.1969г. за създаване на къща-музей „Димитър Христов Чорбаджийски- Чудомир”; Указ на Президиума на Народното събрание, издаден една седмица по-късно, на 05.06.1969 г. под № 603. С този указ в чл. Т.6 собственоръчното но неподписано от Чудомир завещание се узаконява.
По отношение на приемането и предаването на музея, титулярът Методи Ташев твърди, че докато той е бил народен представител в 36 НС, музеят е бил отворен с технически средства в негово отсъствие. По тази причина, той като титуляр по онова време отказва да предаде музея вече отворен в негово отсъствие.
Относно завещанието на Чудомир съществува твърдение на П. Терзиев, че то не е било подписано, датирано и нотариално заверено именно от М. Ташев. Добре е да се знае, че къща-музей Чудомир е създадена и има свой директор две години преди М.Ташев да постъпи на работа като уредник там. И не е работа на Методи Ташев, или който и да е уредник, да подписва решения, взети от държавния съвет и гласувани от народните представители.
Пеньо Терзиев твърди, че в чл. 8 Фондацията реализира целите си чрез: „Проучване и издаване на целокупното Чудомирово творчество”. Това са цели, които си поставя Фондацията и твърди, че не е предоставила на никого това право.
Обаче Договор от 07.02.2006 г. с книгоиздателска къща „Труд” ООД отстъпва на издателя за срок от 5 години изключителното право възпроизвежда, разпространява и продава разказите на Чудомир. Фондация Чудомир гарантира пред издателя, че е единствен носител на авторските права. Не е ясно кои са новите издатели на Чудомировото наследство, по повод 120- годишнината и дали те имат правата, които ИК „Труд” притежава до 2011 година.
Още нещо, което заслужава внимание. В Устава на Фондация Чудомир, регистриран в Старозагорския окръжен съд през 1993 г., в раздела „Общо събрание” чл. 31 е записано: „Общото събрание на спомоществователите се състои от всички физически лица направили дарение или завещание в полза на фондацията.” Същият текст е записан и в Учредителния протокол от 15.12.1992 г. „Общото събрание дава общи указания и контрол.” „Равни права имат както тези внесли 5 лева така и тези внесли 5 млн.”- е тълкованието на адв.Данаил Азманов, който по онова време регистрира Фондацията. Тези два текста показват, че Фондацията имала Общо събрание, което е ръководело делата и. Би следвало г-н Терзиев да покаже протоколите от заседанията на това Общо събрание и какви решения е вземало то и дали посочените покойници също са били вписвани като негови членове.
Изпълнителният директор Пеньо Терзиев е подвел лицата: Максим Сираков, чл.кор. д-р инж. Стефан Дамянов, проф. д-р Никола Георгиев, проф. д.р Огнян Сапарев, проф. д-р Здравко Чолаков, ст.н.с. д-р Милена Георгиева, инж. Иван Гороломов, Мария Банева, Васил Самарски, Денко Денков, Тотка Гечева, Анна Кожухарова, Наташа Джуркова, Петър Рахманлиев като ги кани за членове на УС, без да ги впише като промяна в съда.
И най-накрая, но на най-първо място в областта на човешките взаимоотношения, в продължение на дълги години се е злоупотребявало със светлата памет на самия Чудомир, който е значим пример за честност и почтеност.
2009-10-16 12:47:07
обратно
