|
||||||
|
Казанлъшка тракийска гробница Местонахождение и достъп: На 1200 метра от центъра на Казанлък в североизточна посока, на хълма "Тюлбето”; 15 мин. пеша, 5 мин. с автомобил. Работно време: от 9.00 до 17.00 ч.; от ноември до май гробницата се отваря само по заявка за големи групи Беседа : На български – 5 лв, на чужд език – 15 лв Цена за вход: копие - За възрастни - 3 лв, за учащи - 1 лев оригинал - За възрастни и учащи - 20 лв Снимки: Оригинал – не е разрешено; Копие - с фотоапарат - 5 лв, с видеокамера - 15 лв Контакти: тел.: 0431 6 37 62, тел.факс: 0431 6 37 41 Тракийската гробница при Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО. Открита е случайно през 1944 г. в надгробна могила на хълма Тюлбето, в североизточния край на града. Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха. Гробницата се състои от три помещения - предверие, изградено от ломени камъни и глина; тесен тухлен коридор с островърхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Отвън е покрита с кожух от ломени камъни, споени с глина. По намерените кости в гробната камера личи, че са били положени мъж и жена. В могилния насип са открити два керамични съда (аскоси) и сребърна каничка с позлата, а в предверието - кости на кон и ритуален керамичен съд (ойнохое). В куполната камера са намерени и амфора, глинени розети със суха позлата от погребален венец, дребни части от златни накити и тракийски керамични фрагменти. 
Забележителните стенописи в коридора и куполната камера са дело на неизвестен тракийски майстор, работил
с четири основни цвята - черен, червен, жълт и бял. При украсата на гробницата са използвани едновременно
двете техники: мокро фреско (при декоративната и фигуралната живопис), и темпера (при оцветяването на пода
и стените). Боите са от минерален произход. Към багрилното вещество на мазилката е прибавян мраморен прах,
за да се постигне огледален блясък. В коридора декоративната украса е разделена и увенчана с два рисувани
фриза - първият с растителни мотиви, а вторият с изображения на сражаващи се войни. Сцените отразяват
исторически събития, свързани с живота на погребания тракийски владетел.
Стените на гробната куполна камера също са декорирани - отдолу нагоре следват: черен цокъл,
оцветен в бяло пояс, имитиращ облицовка с бял мрамор и над него пояс, оцветен в помпеанско червено.
Следва фриз от редуващи се розети и глави на бикове, над който е главният фриз. Първите изследователи
определят централната сцена като "погребално угощение", а според новите изследвания сцената
представлява "сватбена процесия". Централно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура
на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. Главите на мъжа и жената от знатната двойка са увенчани
със златни лаврови венци. От двете им страни са представени фигури на мъже и жени, участници в
церемонията - свирачи, виночерпец, жени и мъжe носещи дарове и водещи коне. Най-горната част на купола
е разделена на три части с колони. Във всяка от тях е представена препускаща колесница с два впряга.
Тракийската гробница край Казанлък е от края на IV в. - началото на III в. пр. Хр. Високото майсторство
на тракийския майстор, отразил в стенописи тракийските обичаи и вярвания, е неоспоримо доказателство за
богатия културен живот в Тракия през тази епоха.
Източник: www.kazanlak.bg |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
